<$Победителите не ги съдят...$>
Вятърът носи пера от уморени птици
| Разсипани карамфили по пътеки от злачна мъгла, дълги сенки унили, влачещи в тъмното блещукащата си плахо душа, аз не знам още колко има до онзи миг, в който ти, в който аз ще се докоснем, съгрешили да се мислим за богове, вярващи, че е в нашата власт целият свят в краката си да сложим и от думи рози и ириси да валят, когато мисля за теб, настръхва моята кожа, чувствам такъв неистов глад, че до последната клетка се забравям и само тогава съм птица с уморени крила, милувка с пера е нещо несравнимо, а какво ли е да те помилват с душа ? ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Изгорено от живи въглени Обичаш да ти задават въпроси. Тишината има нежния дъх на соната за пиано и четири очи. Прости ми, че често болка ти носих. Научих се да те чувам, дори, когато упорито мълчиш. Казваше, че лекувам душата ти, а после станах отрова- халюциноген някакъв с дълготраен ефект. Горчива промяна... Прав си, не ще и слово, преход такъв не е поносим, нито лек, но аз си научих уроците в празнотата на толкова нощи, в които сама бълнувах и в треска горях. Наречи ме луда, но аз вярвам, че още има въглени живи в привидно тъй мъртвия между двама ни от огнище прах. ~~~~~~~~~~~~  В три без десет Нощите ми са гриви на коне, в които се е вкопчил вятърът. Мирис на пот и изгоряло от страст небе капе в тъмното. Продадени са билетите за театъра, в който главната роля все не се пада на теб, нищо че наизуст репликите и знаеш. Така е в живота. Справедливост..., та няма накъде, но ние сме горди и ти за аплодисментите ми нехаеш. В три без десет ще пропее първи петел и тъмното в сенките ще се скрие. Тихо е... Ех, Дяволът ме взел, така те искам, че съм готова да те убия! ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Една блестяща капка Светиш в ръката ми - плаха звездица, приличаш ми на голяма, искряща сълза, дали си душата на плаха девица, освободена от тленния плен на плътта или си усмивка на слънчево зайче, когато зад облак е скрит слънчев диск? Не зная, не питам,разстройваш ме, май че и рукват куп думи по белия лист. Въпроси и нежност, тревога и ласка, рисуват копнежи и шепот унил се свлича по гордо лице с грим и маска, дали пък зад тях моят свят се е скрил? |
posted by Lady Ge at 10:57
