Eдна усмивка и ухание на пясък, по който са валяли цяла нощ лилави ириси. Луна,с кристален блясък, две чаши бяло вино, глътчица разкош...

...аз съм неверница и не съм от покорните. Не ставам за куче,ни за любима жена. Вярвам във ереси.Кръвта ми езическа, гореща по цигански, ще ти отрови съня...



Хвани ми мълния със гола длан, небе. Целувай тази тръпка на парцали. И ако искам пак сърцето ми да спре кажи ми, че това е болка стара, че облаците нямат си сърца, но пак се носят леки и красиви, че като дъжд вали в душата ми тъга и после много мокра си отива...

Глътка поезия

  • ***

    Фото форум

  • ***

    И още за душата

    Слaдко от лято

    Нaпълнете тенджерaтa със слънце. Добaвете поне килогрaм от усмивки. Букетче зa цвят. Няколко aромaтa от спомени. Две–три щaстливи въздишки. Четири–пет слaдки целувки. Влюбените погледи ... по желaние. Щипкa звезден прaх, зa дa не се зaхaросa. Сервирa се сутрин върху бисквиткa с кaфето.

  • <$Победителите не ги съдят...$>
    Вятърът носи пера от уморени птици
    Разсипани карамфили
    по пътеки от злачна мъгла,
    дълги сенки унили,
    влачещи в тъмното
    блещукащата си плахо душа,
    аз не знам още колко има
    до онзи миг, в който ти,
    в който аз
    ще се докоснем, съгрешили
    да се мислим за богове,
    вярващи, че е в нашата власт
    целият свят в краката си да сложим
    и от думи рози и ириси да валят,
    когато мисля за теб,
    настръхва моята кожа,
    чувствам такъв неистов глад,
    че до последната клетка се забравям
    и само тогава съм птица с уморени крила,
    милувка с пера е нещо несравнимо,
    а какво ли е да те помилват с душа ?
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Изгорено от живи въглени

    Обичаш да ти задават въпроси.
    Тишината има нежния дъх
    на соната за пиано и четири очи.
    Прости ми, че често болка ти носих.
    Научих се да те чувам,
    дори, когато упорито мълчиш.
    Казваше, че лекувам душата ти,
    а после станах отрова-
    халюциноген някакъв
    с дълготраен ефект.
    Горчива промяна...
    Прав си, не ще и слово,
    преход такъв не е поносим,
    нито лек,
    но аз си научих уроците
    в празнотата
    на толкова нощи,
    в които сама бълнувах
    и в треска горях.
    Наречи ме луда,
    но аз вярвам, че още
    има въглени живи
    в привидно тъй мъртвия
    между двама ни
    от огнище прах.
    ~~~~~~~~~~~~


    В три без десет

    Нощите ми са гриви на коне,
    в които се е вкопчил вятърът.
    Мирис на пот
    и изгоряло от страст небе
    капе в тъмното.
    Продадени са билетите
    за театъра,
    в който главната роля
    все не се пада на теб,
    нищо че наизуст
    репликите и знаеш.
    Така е в живота.
    Справедливост...,
    та няма накъде,
    но ние сме горди
    и ти за аплодисментите ми
    нехаеш.
    В три без десет
    ще пропее първи петел
    и тъмното
    в сенките ще се скрие.
    Тихо е...
    Ех, Дяволът ме взел,
    така те искам,
    че съм готова да те убия!
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Една блестяща капка

    Светиш в ръката ми - плаха звездица,
    приличаш ми на голяма, искряща сълза,
    дали си душата на плаха девица,
    освободена от тленния плен на плътта
    или си усмивка на слънчево зайче,
    когато зад облак е скрит слънчев диск?
    Не зная, не питам,разстройваш ме, май че
    и рукват куп думи по белия лист.
    Въпроси и нежност, тревога и ласка,
    рисуват копнежи и шепот унил
    се свлича по гордо лице с грим и маска,
    дали пък зад тях моят свят се е скрил?

    Етикети: , , , , , ,