Eдна усмивка и ухание на пясък, по който са валяли цяла нощ лилави ириси. Луна,с кристален блясък, две чаши бяло вино, глътчица разкош...

...аз съм неверница и не съм от покорните. Не ставам за куче,ни за любима жена. Вярвам във ереси.Кръвта ми езическа, гореща по цигански, ще ти отрови съня...



Хвани ми мълния със гола длан, небе. Целувай тази тръпка на парцали. И ако искам пак сърцето ми да спре кажи ми, че това е болка стара, че облаците нямат си сърца, но пак се носят леки и красиви, че като дъжд вали в душата ми тъга и после много мокра си отива...

Глътка поезия

  • ***

    Фото форум

  • ***

    И още за душата

    Слaдко от лято

    Нaпълнете тенджерaтa със слънце. Добaвете поне килогрaм от усмивки. Букетче зa цвят. Няколко aромaтa от спомени. Две–три щaстливи въздишки. Четири–пет слaдки целувки. Влюбените погледи ... по желaние. Щипкa звезден прaх, зa дa не се зaхaросa. Сервирa се сутрин върху бисквиткa с кaфето.

  • <$Победителите не ги съдят...$>
    Плисък на тъмна вода
    Самотна е моята лодка.
    Тази сива мъгла като дим
    има пръсти от хладна стомана.
    Къса времето.Още ли спим?
    И защо все пропадам отново
    и се будя във лодка? Сама.
    Плиска тъмна вода с цвят - отрова,
    а край мен дреме нищото.Зла
    и продажно покорна се стеле
    с поглед сив отегчена тъма,
    тя зове, тя се милва, тя стене
    и сади из кръвта ми цветя.
    Диви ириси, призрачно бели
    и тинтяви-звънчета шептят
    заклинания.Питам къде ли
    е ключът , да се върна назад.
    Да отключа вратата към тебе,
    да забравя, че много боли
    и когато в прегръдка ме вземеш
    да затворя щастлива очи.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Горчиво  

    Изпий си кафето.
    Нищо, че ти горчи.
    С много захар ще стане фалшиво.
    Сладкото днес е в моите очи.
    Пий от тях! Те полека изстиват.
    И топи се ароматният дим във небе,
    протегнато към птича песен.
    Сърцето ми днес е на гарван сърце.
    В сенките на миналото стине плесен.
    Две красиви усмивки. Дума-две. Тишина.
    След малко ще станем. Пътят чака.
    Аз ще тръгна наляво, ти направо върви,
    там където разрежда се мракът.

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Кобила бяла

    Не идвай с черен кон,
    нощта е тъмна
    и бялото , аз знам, че ще блести,
    ще хапе мрака,
    няма да осъмнем,
    ако ни хванат стражите ми зли,
    но черното поглъща светлината
    и ако гушнеш ме на коня,
    там пред теб,
    докато стигнем свободата,
    ще съм черна,
    с душа загърната в вдовишки,
    тежък креп
    и няма нежността ми да е твоя,
    останала робиня на нощта,
    дори сълзите ти с дъха ми да се слеят,
    ще бъде късно, тъй да се спася.
    Не идвай с вран жребец,
    дори и силен,
    послушай ме-кобила избери
    сребристо бяла,горда и красива,
    на нея ти далеч ме отнеси.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Виновница мъгла

    Ако ти подам ръка
    и не я приемеш,
    кажи, че виновна е
    гъстата мъгла,
    която ти е попречила
    да се докоснеш до мене,
    а може би аз съм призрак,
    пленница на нощта
    и чезнат очертанията ми,
    като дим се люлея,
    минавам покрай теб
    и оставям дъх на
    вехнещи бели цветя.
    Дали отново да цъфтя ще посмея,
    сред тази смразяваща твоя душа.

    Етикети: , , , , , , , ,